УБИХА Я ЗЛОСТОРНИЦИТЕ...
Убиха я злосторниците.
С камъни. Като куче
я замерваха невежите.
Разкъсаха сърцето и -
за радост и засищане,
празната уста на лешоядите.
Какво бе сторила,
съдника не разбра.
Като Пилат изми ръцете си
от пяната на бесните...
Нахъсана от господаря си,
тълпата Юди и предатели -
крещеше до припадане:
"Не става за “Осанна” “Разпнете я.”"
Убиха песента и.
А довчерашните и ласкатели
без присъда... На ешафода
сложиха душата и.
Миг била смъртта. И после
свършване.
На сутринта... Oтрезнялата
тълпа съзря петно под
купчината камъни.
Христово чудо - камъка
проронил е сълза.
Затрупаната песен пак е пяла,
че тленните не сме крале...
А просто сме родени – идиоти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веска Алексиева Все права защищены
