27 янв. 2009 г., 16:38

Убийство

1.1K 0 8

Убийство

Крясък в тишината,
убийство в тъмнината.
Една душа - мърва лежи. 
Едно сърце разби. 

Кръв по дрехите се стича.
Едва ли някой ще дотича.
Престъпникът до тялото стои.
От безумна ревност той уби.

Момичето негово не бе.
Наведе се и се подпря на колене.
В тъмнината той съзря
не едно, а две сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много добре описано
  • Я, Нина!!! Добро утро!
    Че ти си била откровенка станала и не си ми се похвалила.

    Браво за произведението! Не е била напразна вярата ми в теб.
    (6)
  • много ми хареса,макар и тъжно...
  • А успокои ме.Ами как, незнам дори един поглед може така че-гушшшшшшшшшшшшшшшшшшшш.
  • Мерси. [И спокойно не съм станала свидетел на убийство]
    Невероятно е как само една дума може да те вдъхнови да напишеш цяло стихче.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...