23 янв. 2018 г., 16:40  

Уча 

  Поэзия
407 0 5

Под дървото

на духа си

аз уча

тайния език

на моето сърце.

Тук бях доведена -

от сън,

от зов,

от всемъчителен копнеж.

Аз имах свое мнение.

Аз имах убеждения!

Но Любовта дойде,

ръката ми пое

и тръгнах,

сякаш винаги

на път живеех.

И ето ме сега

едно сърце

и ум, притихнал

в щастие.

Насред света.

Насред блаженства.

Уча.

© Кирилка Пачева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??