Под дървото
на духа си
аз уча
тайния език
на моето сърце.
Тук бях доведена -
от сън,
от зов,
от всемъчителен копнеж.
Аз имах свое мнение.
Аз имах убеждения!
Но Любовта дойде,
ръката ми пое
и тръгнах,
сякаш винаги
на път живеех.
И ето ме сега
едно сърце
и ум, притихнал
в щастие.
Насред света.
Насред блаженства.
Уча.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
