Уча се

Поэзия

752 0 7

Разпадам се със всеки странен звук.
На залези и изгреви потребни,
а уча се да те обичам наизуст.
И любовта погубва своето вълшебство.

Опитвам небетата да подредя.
Аз зная, че са още полуживи.
Но с птиците не мога да летя.
Сънят крилете ми измива.

Разпадам се пред слънцето така
и болката си спомням колко ми прилича.
Сълзите трия в буйната река.
А всеки път раняван съм различно.

Побирам те във себе си едва.
И старите следи тежат ми на душата.
Не искам повече да съм едно с това.
Сега се уча да съм пронизващ вятър.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sisidara (Сиси)

2013-10-17T16:52:32+03:00
myworld (Аз)

Така е...човек се учи от първия си миг на този свят до последният си дъх!

2013-10-17T16:51:22+03:00
sisidara (Сиси)

Сега се учиш.....а има толкова много неща за напред да се научат в тоя живот.И ние по-старите още и още се учим

2013-10-17T16:24:02+03:00
myworld (Аз)

Благодаря!Петя,аз не съм от "земните",по-скоро съм от другата порода ,от онези,които "измерват" непреходните неща!

2013-02-27T11:01:40+02:00
petra00799 (Петя)

Дано никога не се научиш! Принизяващите ветрове са за земните. Не бъди един от тях! Ще се загубиш в мнозинството, а и съм сигурна че няма да ти хареса. Красив стих. Поздрави.

2013-02-26T07:27:46+02:00