10 ene 2013, 17:28

Уча се

  Poesía
754 0 7

Разпадам се със всеки странен звук.
На залези и изгреви потребни,
а уча се да те обичам наизуст.
И любовта погубва своето вълшебство.




Опитвам небетата да подредя.
Аз зная, че са още полуживи.
Но с птиците не мога да летя.
Сънят крилете ми измива.




Разпадам се пред слънцето така
и болката си спомням колко ми прилича.
Сълзите трия в буйната река.
А всеки път раняван съм различно.




Побирам те във себе си едва.
И старите следи тежат ми на душата.
Не искам повече да съм едно с това.
Сега се уча да съм пронизващ вятър.







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е...човек се учи от първия си миг на този свят до последният си дъх!
  • Сега се учиш.....а има толкова много неща за напред да се научат в тоя живот.И ние по-старите още и още се учим
  • Благодаря!Петя,аз не съм от "земните",по-скоро съм от другата порода ,от онези,които "измерват" непреходните неща!
  • Дано никога не се научиш! Принизяващите ветрове са за земните. Не бъди един от тях! Ще се загубиш в мнозинството, а и съм сигурна че няма да ти хареса. Красив стих. Поздрави.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...