27 июл. 2005 г., 07:24

Уча се да пиша

1.8K 0 10
“Напукан беше тротуара”...
Тук трябва да римувам
“на уличката стара”
или
“ от нашата поквара”,
или
“но хвърлен беше зара”,
или
“такъв ни е квартала”
ама...
Дръжки.
Напукали го бяха теменужки,
( това го изримувах вече)
“настилката във пролет се облече”,
сега да капна няколко сълзи,
та по вода да ни върви
и да не забравя за сърцето,
което по паважа крета,
( тук римата ми взе да куца,
но ето циганин с каруца...)
и щом се появи движение,
ще сложа тука без съмнение
и редче за съдба и кръстопът,
на който чакам за да бъда чут,
а за да бъде някак си интелектуално,
ще цвъкна с химикалката нахално
я Феб, я Саломе, я многоръка Кали,
за социалност ще поставя Хали.
Ах, ритъмът ми тук пропада.
Я да ви лейна с водопада...
...
Филия с лютеница ще намажа...
Какво ли исках да ви кажа?
Когато рима гоните,
красиви да са ви шаблоните .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...