daik (Георги Динински)
355 485
27.07.2005 г., 7:24 ч.

Уча се да пиша 

  Поезия
1574 0 10
“Напукан беше тротуара”...
Тук трябва да римувам
“на уличката стара”
или
“ от нашата поквара”,
или
“но хвърлен беше зара”,
или
“такъв ни е квартала”
ама...
Дръжки.
Напукали го бяха теменужки,
( това го изримувах вече)
“настилката във пролет се облече”,
сега да капна няколко сълзи,
та по вода да ни върви
и да не забравя за сърцето,
което по паважа крета,
( тук римата ми взе да куца,
но ето циганин с каруца...)
и щом се появи движение,
ще сложа тука без съмнение
и редче за съдба и кръстопът,
на който чакам за да бъда чут,
а за да бъде някак си интелектуално,
ще цвъкна с химикалката нахално
я Феб, я Саломе, я многоръка Кали,
за социалност ще поставя Хали.
Ах, ритъмът ми тук пропада.
Я да ви лейна с водопада...
...
Филия с лютеница ще намажа...
Какво ли исках да ви кажа?
Когато рима гоните,
красиви да са ви шаблоните .

© Георги Динински Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • страхотен стих БРАВО !
  • Невероятен интелект лъха от написаното, тънка ирония и много красота!
    Прекрасно е!
  • Страхотен стих-чета, чета и препрочитам и гледам в римите да не залитам
  • Наистина е много кефско! Прочетохме го вкупом много хора, компанията смя се без умора
  • Браво, Браво! Страхотно майсторство! Възхитена съм!
  • Радвам се за доброто настроение на всички ви
    Нека престанем със сопловите стихчета а?
    Все пак лято е
    Тъжните ще си ги пишем есента
  • Чета те Дайк, чета в захлас
    и бяга тежката умора,
    а старчекият заблуден Пегас
    мечтае Яворова Лора.
    Ще кажеш, Хипо пак роИ клишета.
    Как бисера ти да отмина?
    Музата в главата се разшета,
    прилича... знаеш ли на кой?
    ...На Мина.
    Суперско Жоре!
    Понякога ставаме роби на римата (еле я)
    Не зная защо, но асоциирах една песен на "Дивкозел" - барда Красимир Йорданов.
    Поздравявам те с този текст!

    Тра-ла-ла-ла-ла

    Паднах от небето, поотупах прахта.
    И против всякакви инструкции по безопасност на труда,
    легнах с първата, хубава българска жена.
    И с нея... тра-ла-ла-ла... тра-ла-ла-ла.

    В сублимния момент ме скивал дядо Бог.
    Всеки земен знае, колко бог е строг:
    Хей Ангеле... Веднага удома!
    А аз - тра-ла-ла-ла-ла... тра-ла-ла-ла.

    Господ пратил мутри, да ме приберат.
    Ама и те били омаяни от свежа плът.
    Но в командировка, по строги правила
    и те - тра-ла-ла-ла-ла... тра-ла-ла-ла.

    Даже спец агента от 6 то небесно ФБР-е
    не се усетил на момента и не успял да разбере
    как се захласнал по нашенка с дълги бедра
    и той - тра-ла-ла-ла-ла... тра-ла-ла-ла.

    Ядосан дядо Господ ни посипа с кал
    и се закле да ни прати другия път в Непал,
    а не в държава в която измерват деня
    между тра-ла-ла-ла-ла и тра-ла-ла-ла

    Във късна вечер - тра-ла-ла-ла...
    И в ранно утро - тра-ла-ла-ла...
    Като храна - тра-ла-ла-ла...
    Изобщо - тра-ла-ла-ла-ла... тра-ла-ла-ла
    А някои дори - ти-ри-ри-рам, ри-ри-рам, ри-ри-рам,
    но много по-добре - тра-ла-лала.
    А някои дори - ти-ри-ри-рам, ри-ри-рам, ри-ри-рам,
    обаче по-добре тра-ла-ла-ла.
  • И мен ме изкефи, благодаря за приятното усещане!
  • Стихът ти повишава тонуса и настоението. И като стих е разкошен. Поздравления! Четох го няколко пъти и когато ми е тъжно, ще го препрочитам.
  • Разкошно е Дайк!Пиши!!!
Предложения
: ??:??