Уча се... Любов моя
(посветено)
Уча се да дишам, моя Любов,
уча се. И да не те обичам... мъча се.
Опитвам да се смея под покров
и да изпивам Вика си… уча се.
А имах празник, Любов моя -
блясък, свещи, наздравици…
И умирах в усмиката своя
на хиляди фотосветкавици.
Уча се да пиша, моя Любов…
... уча се... Но някак не зная да пиша.
И да ходя по малко се уча…
Душата обаче - не иска да диша.
Питам се, моя Любов,
лика ми видя ли, когато умираше,
и името ми, извика ли името ми,
когато от Тук си отиваше…
Спи, Любов моя, спи в Светостта.
Обичам те!
Уча се... да обичам смъртта… уча се.
И да заспивам сама... Любов... уча се...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
