Училище
Вчера зад завоя срещнах ученичка,
с разпилени от вятъра коси.
Тича като волна птичка -
бъдещето в ръцете си държи.
Спомних си училището старо,
наивните ми трепети, мечти.
Бъдещето, макар и подранило,
влезе днес през белите врати.
Последен звън и нещо в мене трепна,
последно "сбогом" казахме си ние.
Наивно аз не се обърнах,
не вярвах, че това е краят.
Месец мина, мина и година,
животът все така тече.
Нищо не е същото, уви, май си замина,
бяхме заедно, сега не сме.
Обръщам се с усмивка на лице,
няма да ви видя всички пак.
Но споменът за вас ще грее в моето сърце
и никога не ще потъне в мрак.
Щастието, което дадохте ми вие,
всичко лошо то руши.
Винаги ще нося аз с мене
чистота, останала от детските души.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роси Стоянова Все права защищены
