Вчера зад завоя срещнах ученичка,

с разпилени от вятъра коси.

Тича като волна птичка -

бъдещето в ръцете си държи.

Спомних си училището старо,

наивните ми трепети, мечти.

Бъдещето, макар и подранило,

влезе днес през белите врати.

последно "сбогом" казахме си ние.

Наивно аз не се обърнах,

не вярвах, че това е краят.

Месец мина, мина и година,

животът все така тече.

Нищо не е същото, уви, май си замина,

бяхме заедно, сега не сме.

Обръщам се с усмивка на лице,

няма да ви видя всички пак.

Но споменът за вас ще грее в моето сърце

и никога не ще потъне в мрак.

Щастието, което дадохте ми вие,

всичко лошо то руши.

Винаги ще нося аз с мене

чистота, останала от детските души.