Когато тя влезе в поредния час,
дъхът ù застина. Настръхна.
Остана безмълвна, остана без глас.
Товар от гърба ù се смъкна...
Децата мълчаха, защото един
отпред бе, с портрет във ръцете.
Не беше отличник, не беше и син,
но тя го почувства и в двете.
Гласът му трепери, в очите сълза,
а пръстите в Дякона впити.
Един ученик пред класа си стои
и само портрета разпитва: ...