Учителката
Когато тя влезе в поредния час,
дъхът ù застина. Настръхна.
Остана безмълвна, остана без глас.
Товар от гърба ù се смъкна...
Децата мълчаха, защото един
отпред бе, с портрет във ръцете.
Не беше отличник, не беше и син,
но тя го почувства и в двете.
Гласът му трепери, в очите сълза,
а пръстите в Дякона впити.
Един ученик пред класа си стои
и само портрета разпитва:
“Апостоле, как се постигат мечти,
щом гарвани грачат зловещи,
щом утре от днес на бесило виси,
а вчера загаснаха свещите?...”
Разбра тя тогава, че има защо
да пали любов несломима.
Погали го нежно. Прошепна: “Дано
подобни на тебе да има!”…
© Валентин Йорданов All rights reserved.
