11 янв. 2024 г., 06:19

Учителко моя

482 2 0

Учителко мила, със мисия свята,

как сълзи в очите изгарят душата?

Звънецът последен кънти във ушите,

сърцето се свива, изгаря тъгата.

 

Желания, страсти, емоции властни,

в молитва замрели дечица познати.

Поглеждат към Вас и навеждат главички:

-Госпожо любима, изтрийте сълзите!

 

За нас всички, вий сте неземна светица.

Пристъпвахме плахо, със страх и уплаха,

но Вашата вяра ни даде крилата.

Научи ни с нежност и тръпка позната,

 

на букви и цифри, на песни и танци.

Показа ни пътя в христовата вяра,

съвети ни дава, обгръща ни с обич.

Грешахме, дивяхме, не бяхме послушни,

 

но с обич, с усмивка ти ни прощава.

Обгърна ни с нежност и с воля ни учи,

за кратко в живота ти стана ни майка.

Обичам те, мила, госпожо едничка!

 

Прости ми за всичко, което Не сторих!

Прости ми за грешките, лошия почерк!

Прости ми, че бях тъй, по детски наивен!

Прости ми сега, както Бог ни прощава!

 

Днес пътя съдбовен разделя ни трайно,

вратите затваря, но нови отваря.

Животът, госпожо, започва тепърва.

С любов те дарявам и със вяра прегръщам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Ненова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...