Учителко мила, със мисия свята,
как сълзи в очите изгарят душата?
Звънецът последен кънти във ушите,
сърцето се свива, изгаря тъгата.
Желания, страсти, емоции властни,
в молитва замрели дечица познати.
Поглеждат към Вас и навеждат главички:
-Госпожо любима, изтрийте сълзите!
За нас всички, вий сте неземна светица.
Пристъпвахме плахо, със страх и уплаха,
но Вашата вяра ни даде крилата.
Научи ни с нежност и тръпка позната,
на букви и цифри, на песни и танци.
Показа ни пътя в христовата вяра,
съвети ни дава, обгръща ни с обич.
Грешахме, дивяхме, не бяхме послушни,
но с обич, с усмивка ти ни прощава.
Обгърна ни с нежност и с воля ни учи,
за кратко в живота ти стана ни майка.
Обичам те, мила, госпожо едничка!
Прости ми за всичко, което Не сторих!
Прости ми за грешките, лошия почерк!
Прости ми, че бях тъй, по детски наивен!
Прости ми сега, както Бог ни прощава!
Днес пътя съдбовен разделя ни трайно,
вратите затваря, но нови отваря.
Животът, госпожо, започва тепърва.
С любов те дарявам и със вяра прегръщам!
© Детелина Ненова Todos los derechos reservados