Itilon (Юри Иванов)
22 61
7 апр. 2007 г., 17:48

Ухажване 

  Поэзия
1525 0 7
 

Той прошепна: "Мила моя, колко хубава си днес."

Тя отвърна му със поглед, без следа от интерес.


Той й каза: "Колко искам ти към мен да приближиш!"

"Искаш ли или пък искаш в клетка да ме задържиш?"


Той отвърна: Не е вярно, не, въобще не е така,

Ако мога постоянно ще доказвам аз това."


Тя погледна го изкъсо, той направи крачка-две,

Приближи се много близо, взе ръцете й в ръце.


"Ти ела със мен сега, аз без тебе нямам сила."

Тя се дръпна начаса: "Друго съм си наумила.


Нищо вече не разбирам, ти защо след мене тичаш?"

"Как защо, не е ли ясно колко много те обичам!"

© Юри Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не знам, но мисля, че е яко а коментарите са ???!!!!
  • Не знам каква е стилистиката на авторите, които пишат бози. Аз пиша каквото ми е на ума (или на сърцето понякога) - отделен е въпросът какво е качеството на крайния продукт. Не знам - ако говориш по принцип има доста неща, по които трябва да работя. Тези стихове конкретно, обаче, за мен са завършени.

    И защо съм кретен?
  • пфу ,тъкмо се чудех защо от всички добри оценки са ти писали 6 - сега разбрах - влязъл си в стилистиката на онези автори които пишат бози
  • Позакъснял поздрав от мен!
  • Ей, тюх! Как съм изтървал!
  • Еее, доста късно се включваш. Междувременно редакторите са изтрили десетина особено интересни коментара, отнасящи се предимно до творческите ми възможности.

    П.С: Нищо не разбрах от този коментар. Ти вземи ела да свирим, пък може и да ми обясниш.
  • И да е ясно не е достатъчно. Натрапчивото доказване само засилва съмненията. Парадоксално, но фак(т).
Предложения
: ??:??