23 июн. 2018 г., 23:39

Ухание на липа

851 2 14

Пътят на липите е ухание,
откраднат миг наречено любов,
въздишка със изпратено послание,
там нейде, към чертозите на Бог.
Където няма време и раздяла,
няма камъчета дращещи дланта,
а само светлина една изгряла,
душите що превръща в хвърчила.
Зареяни, политат нависоко
и само вятърът им служи за крила,
посоката избрали синеока,
единствената вярна засега.
Така приели цялата безбрежност,
преплели тънки нишки тишина,
ще плуват разделени, но ще вдишват
уханието топло... на липа.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...