23.06.2018 г., 23:39 ч.

Ухание на липа 

  Поезия » Любовна
592 2 15

Пътят на липите е ухание,
откраднат миг наречено любов,
въздишка със изпратено послание,
там нейде, към чертозите на Бог.
Където няма време и раздяла,
няма камъчета дращещи дланта,
а само светлина една изгряла,
душите що превръща в хвърчила.
Зареяни, политат нависоко
и само вятърът им служи за крила,
посоката избрали синеока,
единствената вярна засега.
Така приели цялата безбрежност,
преплели тънки нишки тишина,
ще плуват разделени, но ще вдишват
уханието топло... на липа.
 

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Гавраил! Усетил си!
  • Има някакво тръпнещо очакване в аромата на липата.
  • Чест е за мен, Роби!
  • Харесах, Таня!...
  • Благодаря ти, мила Ирина! Ароматът на липи и за мен е любим!
  • Това е най-хубавия аромат,който "безплатно"се носи там,където расте и ти ми напомни детството,Таня!Тогава друг чай не познавахме.На лозето имахме огромна липа и цяла зима правехме чай в един голяяям чайник-и като напитка през целия ден и като питие към закуската или вечерята и като цяр при болест...В твоето описание има и неповторима романтика,с която също имам свързани спомени,но ще ги запазя за себе си...Много ми хареса стиха ти!
  • Безжичен, радвам се че минаваш през страничката ми!
  • Много хубаво!
  • Дочи, Влади, благодаря ви !
  • Прекрасно стихотворение, Таня! Поздравявам те от все сърце!
  • Усетих аромата...На въздишка
    преплетена със обич и копнеж.
    по недостъпното, невъзвратимо...
    Самотен остров сред житейския кипеж...

    Поздравления, Танюша!
  • Нако, благодаря ти! Радвам се, че ти е харесал!
  • Хубав стих...
  • Благодаря ти, Светли!
  • Това ухание..., как само вдъхновява...
Предложения
: ??:??