Ухание на липа
Пътят на липите е ухание,
откраднат миг наречено любов,
въздишка със изпратено послание,
там нейде, към чертозите на Бог.
Където няма време и раздяла,
няма камъчета дращещи дланта,
а само светлина една изгряла,
душите що превръща в хвърчила.
Зареяни, политат нависоко
и само вятърът им служи за крила,
посоката избрали синеока,
единствената вярна засега.
Така приели цялата безбрежност,
преплели тънки нишки тишина,
ще плуват разделени, но ще вдишват
уханието топло... на липа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
