Nella_gold (Нели )
841 4525
25 авг. 2007 г., 14:39

Уж лято е 

  Поэзия
528 0 5

Сънят не ме споходи снощи.

И плаках цяла нощ,

за туй, че за сетен път остави ме сама.

Уж лято е, а ми е студено.

Наметнах се небрежно с покривало… от тъга.

А искаше ми се отново да се сгуша в теб,

за да поема от твоята топлина…

Но ти си толкова далеч

и само в мислите се връщаш, уморено.

За да докажеш, че си ти,

с поредната лъжа, от тебе сътворена,

която ми забива нож в гърба

и ме захвърля в разярената тълпа …

Но този път изправям се сама,

не, не ми помагай, няма смисъл!

Просто забрави ме!

И пишейки, така разписвам своята душа.

Не ми пречи!

Какво от туй, че лято е,

а мен ми е студено?

Отдавна между нас обида и лъжа

разделят чувствата, ако е имало такива.

Опитаме ли да се съюзиме срещу тях,

всичко в нас крещи…

Изгубили най-святото между ни,

едва ли ще успеем с лъжа да го скрепим…

За туй прости! И просто забрави ме…

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??