Уж лято е
Сънят не ме споходи снощи.
И плаках цяла нощ,
за туй, че за сетен път остави ме сама.
Уж лято е, а ми е студено.
Наметнах се небрежно с покривало… от тъга.
А искаше ми се отново да се сгуша в теб,
за да поема от твоята топлина…
Но ти си толкова далеч
и само в мислите се връщаш, уморено.
За да докажеш, че си ти,
с поредната лъжа, от тебе сътворена,
която ми забива нож в гърба
и ме захвърля в разярената тълпа …
Но този път изправям се сама,
не, не ми помагай, няма смисъл!
Просто забрави ме!
И пишейки, така разписвам своята душа.
Не ми пречи!
Какво от туй, че лято е,
а мен ми е студено?
Отдавна между нас обида и лъжа
разделят чувствата, ако е имало такива.
Опитаме ли да се съюзиме срещу тях,
всичко в нас крещи…
Изгубили най-святото между ни,
едва ли ще успеем с лъжа да го скрепим…
За туй прости! И просто забрави ме…
© Нели All rights reserved.
