komshin (Димитър Митов)
57 6
29 июл. 2012 г., 16:19

Ужасно самотен 

  Поэзия
892 0 3

Главата ми е празна,

Сърцето пусто, очите - тежки, насълзени,

Когато мракът в теб се е просмукал

в бездънна яма и водовъртеж.

И болката…

Болката в душата.

Когато сам си в къщи,

когато няма кой да те посрещне,

когато няма кой да те прегърне,

„Добре дошъл!” да ти прошепне

и да ти се скара даже,

ти виждаш кучата-съдба

и мъката душевна, самотата -

пустинята Сахара.

Седиш оклюмал, размишляваш,

упрекваш се и съжаляваш,

че животът те е опустошил

 къде от глупост,

къде от наивност, доброта.

Вините свои също забелязваш,

въпреки вятъра сахарски,

очите не затваряш.

Широко взор си вперил

в миналите дни, години,

 търсиш и разбираш,

че честит, щастлив си бил!

Да! В минали години!

А сега - пустиня, пясък,

вятър и обрулена душа!

Това си ти сега.

Изсъхнала, опустошена пърст,

мъртва почва, навяваща тъга

и самота.

А болката дали ще спре?

Мъката - какъв си бил?…подъл… безчестен…

смел… страхлив… добър… обичаш...

Щом болката, скърбта

гнездят в твоята душа.

Мисля, че е все едно!

© Димитър Митов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ... въпреки вятъра сахарски,

    очите не затваряш... Харесах стиховете.
  • Хубаво е!
  • Прекрасен стих ,
    но много тъжен.
    Не тъгувай за миналото ,
    радвай се на настоящето ,
    с усмивка посрещни бъдещето !
    Поздравления !
Предложения
: ??:??