Улиците в моя град
И легнали по всичките посоки,
кръстосват улиците моя град.
Провират се край сградите високи
във слънце жарко, във кристален хлад.
Попива стъпките на много хора
събуден сутрин нощен тротоар.
Посреща утрото си без умора
със все един и същ репертоар.
Асфалтът морния си гръб подлага,
притиснат от потока на коли.
И нищо лошо на сърце не слага,
защото туй сега не го боли.
И чувам сутрин токчета да тракат
в една омайна пъстра тишина.
За работата времето претакат
забързаните стъпки на жена.
И улиците имат свойто име.
И всяка има своя градски дух.
История си имат лете, зиме...
и песен, дето аз с ушите чух.
И няма днеска по-любима гледка
от улиците с градски аромат.
Изплитам аз от чувствата си плетка -
завивам с нея градския примат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
