Улиците в моя град
И легнали по всичките посоки,
кръстосват улиците моя град.
Провират се край сградите високи
във слънце жарко, във кристален хлад.
Попива стъпките на много хора
събуден сутрин нощен тротоар.
Посреща утрото си без умора
със все един и същ репертоар.
Асфалтът морния си гръб подлага,
притиснат от потока на коли.
И нищо лошо на сърце не слага,
защото туй сега не го боли.
И чувам сутрин токчета да тракат
в една омайна пъстра тишина.
За работата времето претакат
забързаните стъпки на жена.
И улиците имат свойто име.
И всяка има своя градски дух.
История си имат лете, зиме...
и песен, дето аз с ушите чух.
И няма днеска по-любима гледка
от улиците с градски аромат.
Изплитам аз от чувствата си плетка -
завивам с нея градския примат.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И аз го харесах!
-
Благодаря, Приятели!Радвате сърцето ми с вашето внимание, коментари
и оценки!Поздрави от мен и хубав ден!! -
За теб няма невъзможна тема, Колич.
Защото е голямо сърцето ти... -
Съзирам обичта ти към града в тези редове. Родното място е най-скъпо! Поздрав!
-
Както винаги и това стихотворение е изпълнено с чувства, вълнения и най-вече възхищение към твоя град.
Поздравление от мене и лека нощ! -
Хубави и прочувствени редове, Никола!
С любов си написал този текст и това проличава.
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
