Улица
Нима на тази улица самотна
когато минавах сам сама,
ти свъси вежди неохотно
и направи се, че не
виждаш стар познат?
Това съм аз! Не ме ли помниш?
Исках да спра да те питам
дали си добре.
Но... може би график имал си да гониш.
Пък и кой би искал да го разпитват
все едно е малко дете.
Видях те. Разбрах.
Все още си толкова глупаво студен.
Аз поне те познах.
Все още си от Бога толкова отдалечен.
Пък и как да сбъркам това его?
А всъщност Той ни е направил
по негово подобие.
Как дори малко не приличаш на Него,
твоята грубост и
егоизъм са истинско безподобие.
Нима на тази улица изведнъж забрави,
че от превзета обич някога
в краката ми си коленичил?
Нима на тази улица изведнъж забрави,
че някога дълбоко в себе си
си ме обичал?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даяна Илиева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ