8 февр. 2009 г., 15:21

Улових любовта си... 

  Поэзия
691 0 5
 

През листопада есенен

нечий глас прошумя,

сякаш приказен спомен,

трепетно премина и спря.

 

Белязала света ми с копнеж,

във мен живее многосезонна - до днес.

Усетих я дълбоко - любов,

небето тя разтърси със зов.

 

И какво, че е есен навън

и дъждеца тихо ръми.

Аз запазих красивия спомен,

улових любовта си във стих.

© Здравка Бонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??