През листопада есенен
нечий глас прошумя,
сякаш приказен спомен,
трепетно премина и спря.
Белязала света ми с копнеж,
във мен живее многосезонна - до днес.
Усетих я дълбоко - любов,
небето тя разтърси със зов.
И какво, че е есен навън
и дъждеца тихо ръми.
Аз запазих красивия спомен,
улових любовта си във стих.
© Здравка Бонева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
