Feb 8, 2009, 3:21 PM

Улових любовта си... 

  Poetry
663 0 5
 

През листопада есенен

нечий глас прошумя,

сякаш приказен спомен,

трепетно премина и спря.

 

Белязала света ми с копнеж,

във мен живее многосезонна - до днес.

Усетих я дълбоко - любов,

небето тя разтърси със зов.

 

И какво, че е есен навън

и дъждеца тихо ръми.

Аз запазих красивия спомен,

улових любовта си във стих.

© Здравка Бонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??