30 июн. 2006 г., 13:59

Ултиматум

774 0 2



                    На  Г. и А.

 

Наивнико, поете,

пиши догдето

мечтите огнени

се блъскат

в паметта ти,

така и царството

ти идва.

 

Пиши догдето

спомени раздират

света ти сигурен

и мозъчните

клетки,

повикали и музата,

и лира...

 

Пиши догдето

слънцето ти свети,

пиши за нас,

за другите...

Обичам те,

макар наивник,

...цвете...

 

Ала наивниците,

цвете, с души

свободни са, зове ги

полета, и птиците –

в небето.

Пиши, наивнико,

пиши, поете!!!

 

 

18.05.2006 год.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...