На Г. и А.
Наивнико, поете,
пиши догдето
мечтите огнени
се блъскат
в паметта ти,
така и царството
ти идва.
Пиши догдето
спомени раздират
света ти сигурен
и мозъчните
клетки,
повикали и музата,
и лира...
Пиши догдето
слънцето ти свети,
пиши за нас,
за другите...
Обичам те,
макар наивник,
...цвете...
Ала наивниците,
цвете, с души
свободни са, зове ги
полета, и птиците –
в небето.
Пиши, наивнико,
пиши, поете!!!
18.05.2006 год.
© Мери Попинз Всички права запазени