Залутана по пътя към нищото,
молитва отправям към Бог:
Умирайки, Боже,
нека огън да бъда,
във сетния час
да дам някому топлина.
Умирайки, Боже,
когато душата ми гасне,
нека Надежда да бъда,
живот да дам на нечия чужда душа.
Умирайки, Боже,
нека песен да бъда,
да се нося от уста на уста,
да разказвам историята на един живот.
Умирайки, Боже,
нека вятър да бъда,
волна да бягам, неуловима, неукротима…
Поне във сетния миг…
Умирайки, Боже,
нека бъда любов,
поне във сетния миг, поне тогава
да усетя и аз, че живея…
© Илияна Стефанова Все права защищены
Умирайки, Боже,
нека бъда любов,
поне във сетния миг, поне тогава
да усетя и аз, че живея…