livia (Ливия Радева)
19

28 дек. 2005 г., 20:47

Умирам

Поэзия

1.2K 1 3

От чашата жадно отпивам,

Опитвам се да изглеждам щастлива,

А въщност бавно и мъчително умирам,

Докато хората около мен се смеят.

И усти и длани събират

С пожелания за ЗДРАВЕ

И щастлив живот.

Уж съм млада ,

А чувствам се пре стара,

Тялото прегоряла клада

Разпада се като че съм на сто.

А лицата на хората

Греят в празничната нощ,

А аз тъй нещастна съм

Че не ще позная всичко –

Не и в тоз живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬