livia (Ливия Радева)
19

28 дек. 2005 г., 20:47

Умирам

Поэзия

1.2K 1 3

От чашата жадно отпивам,

Опитвам се да изглеждам щастлива,

А въщност бавно и мъчително умирам,

Докато хората около мен се смеят.

И усти и длани събират

С пожелания за ЗДРАВЕ

И щастлив живот.

Уж съм млада ,

А чувствам се пре стара,

Тялото прегоряла клада

Разпада се като че съм на сто.

А лицата на хората

Греят в празничната нощ,

А аз тъй нещастна съм

Че не ще позная всичко –

Не и в тоз живот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬