Умирам
От чашата жадно отпивам,
Опитвам се да изглеждам щастлива,
А въщност бавно и мъчително умирам,
Докато хората около мен се смеят.
И усти и длани събират
С пожелания за ЗДРАВЕ
И щастлив живот.
Уж съм млада ,
А чувствам се пре стара,
Тялото прегоряла клада
Разпада се като че съм на сто.
А лицата на хората
Греят в празничната нощ,
А аз тъй нещастна съм
Че не ще позная всичко –
Не и в тоз живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ливия Радева Всички права запазени
но е хубаво