Умирам ли или съм жива?
Понякога мразя ги. Хората. Всички.
Винаги щом не разбирам.
Мразя, когато не дават, а искат.
Мразя, а малко умирам...
Не мога да гледам, когато успяват
над някого да се надсмиват.
Как ли се смеят и те продават,
и мъничко ли не умират?
Аз пък умирам със тяхната мъка,
с тревога, сълзичка горчива.
Умирам на залез и на разлъка...
Умирам ли или съм жива?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владислава Генова Все права защищены