5 мар. 2007 г., 11:39

Умираща душа

1.1K 0 0
Устните ми шешнат името ти,
душата миq жалнаq те зове...
Толкова силно искам те до себе си,
че тялото ми от мъка се тресе...
Липсваш ми - повтарям аз насън,
ликът ти ще ме стряска, докато ме има вън...
"Обичам те!" - бих крещяла нощ и ден,
"Обичам те!" - и бих те желала, на оковите в плен...
Окови, но не от желязо, а от ЛЮБОВ...
Вериги, но не от желязо, а от СКРЪБ!
Окована, душата ми стене,
а по лицето се стича сълза след сълза...
Твоят образ пътя пресича
при всеки полъх лек на бриза...
Спомени връхлитат на черни ята
и душата умира.... умира САМА!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....