Умират моите богове
Умират мойте богове,
изчезват гневни във всемира
на непознати светове,
където търсят да се скрият.
Затуй руши се моят свят
със вяра някога граден,
настъпи страшният обрат -
на бунта яростен съм в плен.
И нямам вече нищо свято,
което да боготворя,
което да почитам сляпо -
наново всичко ще градя.
Господар на себе си съм аз
и дълъг път затуй ме чака -
от болката на тоя час -
до утрото, когато гасне мрака.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Борисов Все права защищены
