Умират мойте богове,
изчезват гневни във всемира
на непознати светове,
където търсят да се скрият.
Затуй руши се моят свят
със вяра някога граден,
настъпи страшният обрат -
на бунта яростен съм в плен.
И нямам вече нищо свято,
което да боготворя,
което да почитам сляпо -
наново всичко ще градя.
Господар на себе си съм аз
и дълъг път затуй ме чака -
от болката на тоя час -
до утрото, когато гасне мрака.
© Валентин Борисов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
