May 30, 2010, 1:35 PM

Умират моите богове

  Poetry
937 0 3

Умират мойте богове,

изчезват гневни във всемира

на непознати светове,

където търсят да се скрият.

Затуй руши се моят свят

със вяра някога граден,

настъпи страшният обрат -

на бунта яростен съм в плен.

И нямам вече нищо свято,

което да боготворя,

което да почитам сляпо -

наново всичко ще градя.

 

Господар на себе си съм аз

и дълъг път затуй ме чака -

от болката на тоя час -

до утрото, когато гасне мрака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...