Умора

12 дек. 2007 г., 09:18

Поэзия

595 0 2

И днес вървя сред вас, хора,
но пак не ви виждам и чувам.
В съществото ми тегне умора,
от нощите, в които будувам.

Като чума сънят ме избягва,
изплъзва се той като черен сатен,
със дни и със месеци ме отбягва,
само умората остана до мен.

И днес тя е мой верен приятел,
да се простя с нея не мога.
На квартира в сърцето ми е ползвател.
Напусни я! Върви си, за Бога!

Домът и сърцето ми нека са празни,
но умората нека да си отива,
искам думички, мислички разни
да напомнят, че още съм жива.

Омраза, умора и страх,
напуснете, дори без охота!
Виждам днес абсолютния крах
на всичко лошо в живота.

Умора

Свързани произведения

Комментарии

Предложения