И днес вървя сред вас, хора,
но пак не ви виждам и чувам.
В съществото ми тегне умора,
от нощите, в които будувам.
Като чума сънят ме избягва,
изплъзва се той като черен сатен,
със дни и със месеци ме отбягва,
само умората остана до мен.
И днес тя е мой верен приятел,
да се простя с нея не мога.
На квартира в сърцето ми е ползвател.
Напусни я! Върви си, за Бога! ...