Умора
И днес вървя сред вас, хора,
но пак не ви виждам и чувам.
В съществото ми тегне умора,
от нощите, в които будувам.
Като чума сънят ме избягва,
изплъзва се той като черен сатен,
със дни и със месеци ме отбягва,
само умората остана до мен.
И днес тя е мой верен приятел,
да се простя с нея не мога.
На квартира в сърцето ми е ползвател.
Напусни я! Върви си, за Бога!
Домът и сърцето ми нека са празни,
но умората нека да си отива,
искам думички, мислички разни
да напомнят, че още съм жива.
Омраза, умора и страх,
напуснете, дори без охота!
Виждам днес абсолютния крах
на всичко лошо в живота.
но пак не ви виждам и чувам.
В съществото ми тегне умора,
от нощите, в които будувам.
Като чума сънят ме избягва,
изплъзва се той като черен сатен,
със дни и със месеци ме отбягва,
само умората остана до мен.
И днес тя е мой верен приятел,
да се простя с нея не мога.
На квартира в сърцето ми е ползвател.
Напусни я! Върви си, за Бога!
Домът и сърцето ми нека са празни,
но умората нека да си отива,
искам думички, мислички разни
да напомнят, че още съм жива.
Омраза, умора и страх,
напуснете, дори без охота!
Виждам днес абсолютния крах
на всичко лошо в живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лейла Всички права запазени
постарала си се,много е добро 
