16 мар. 2007 г., 19:34

Умора 2

780 0 0

Умора 2

 

Искам да заспя някъде,

близо до брега.

Искам да спра поне за

миг мисълта.

 

Питам се дали мога да

уловя покоя на нощта?

За себе си дали ще мога

да го задържа?

 

Около мен и в мен

е безпорядък.

Кой ли спомен да смачкам,

за да не бъде радостният миг

толкова кратък.

 

Уморена съм

и ме е страх да живея…

Пошлостта и наглостта

ме карат да немея…

 

М.                                                                                    17.05.06 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Малина Арнаудова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...