limeruna (Йоана)
565 3355
3 мая 2016 г., 07:58

Умората, тази малка красавица... 

  Поэзия » Любовная, Другая
832 2 6


деля те със спомен който аз си измислих
и нощем се крие под леглото без да спи
заспивам и наричам себе си измислица
а мракът просърден тихо жужи


заспивам и нямам мисъл в главата си
поисквам най-невъзможни неща
и ти си сред тях разсъблечен до ризница
но облак е сънят и няма вина


сънувам простори далече изписани
в меч и сълза но пробужда се тя
момичето малко е малка красавица
но не го уморявай няма вина

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Валери, честно казано "репутацията" не ми е приоритет. Няма да повярваш какви неща съм чувала за себе си. Та... Нека коментарите стоят. Не мисля, че съм в правото си да решавам как трябва да ме коментират. Родата не бих викнала тук, защото съм срамежлива Аз просто си пиша. Който не го е разбрал, ще разбере. Благодаря ви, и на теб, и на Мисана...
  • Радвам се, че и други забелязват твоята поетична уникалност, Йоана. Естествено тя подлежи на развитие и ще мине през неминуеми изпитания. Но както сполучливо казваше навремето един мой преподавател, за да има какво да се развива трябва да има и нещо навитичко. Интересно стихотворение с умишлено пропусната пунктуация. Това усилва ефекта от него.
  • Виллиан, мнението ти може само да ме изуми. (Ще се радвам да прочета нещо от теб.) Радвам се, че сте тук И че споделяте, когато харесвате, това е ценно за мен. Даниело, добре дошъл в сайта! Хареса ми стихотворението ти. Кали, усмивка си ти Обичам да те чета. Попътни ветрове ви желая!
  • Аз мога само да се усмихвам или да плача, когато те чета...
    Сега се усмихвам Благодаря ти!
    Не е от голямо значение в кое време твориш, от значение е да докосваш.
  • Лимеруна, ти си уникална! Някои хора не те разбират. Но има толкова примери с велики творци, които не са разбирали. Поне теб някои хора те усещат и получаваш нужната споделеност. За мен ти пишеш по един съвсем нов начин. Може да се нарече 'антипоезия' поезия. Ти разчупваш рамките на поезията и създаваш свобода на стиха. Стиховете ти извисяват и достигат до съвършенството. Твоят стил прави на пух и прах всичките досегашни стремления за формализъм, рима, мелодичност... Ти си истинска постмодерна писателка. Писателка на 21 век. И нека твоите 'хейтъри' вместо да четат тази висша поезия на 21 век, да си четат Елиът, Дикинсън или Аполинер и да не се бъркат в това, което не разбират.
  • Красиво, хареса ми израза и усещането! Поздравления!
Предложения
: ??:??