3 мая 2016 г., 07:58

Умората, тази малка красавица...

1K 2 6


деля те със спомен който аз си измислих
и нощем се крие под леглото без да спи
заспивам и наричам себе си измислица
а мракът просърден тихо жужи


заспивам и нямам мисъл в главата си
поисквам най-невъзможни неща
и ти си сред тях разсъблечен до ризница
но облак е сънят и няма вина


сънувам простори далече изписани
в меч и сълза но пробужда се тя
момичето малко е малка красавица
но не го уморявай няма вина

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Валери, честно казано "репутацията" не ми е приоритет. Няма да повярваш какви неща съм чувала за себе си. Та... Нека коментарите стоят. Не мисля, че съм в правото си да решавам как трябва да ме коментират. Родата не бих викнала тук, защото съм срамежлива Аз просто си пиша. Който не го е разбрал, ще разбере. Благодаря ви, и на теб, и на Мисана...
  • Радвам се, че и други забелязват твоята поетична уникалност, Йоана. Естествено тя подлежи на развитие и ще мине през неминуеми изпитания. Но както сполучливо казваше навремето един мой преподавател, за да има какво да се развива трябва да има и нещо навитичко. Интересно стихотворение с умишлено пропусната пунктуация. Това усилва ефекта от него.
  • Виллиан, мнението ти може само да ме изуми. (Ще се радвам да прочета нещо от теб.) Радвам се, че сте тук И че споделяте, когато харесвате, това е ценно за мен. Даниело, добре дошъл в сайта! Хареса ми стихотворението ти. Кали, усмивка си ти Обичам да те чета. Попътни ветрове ви желая!
  • Аз мога само да се усмихвам или да плача, когато те чета...
    Сега се усмихвам Благодаря ти!
    Не е от голямо значение в кое време твориш, от значение е да докосваш.
  • Лимеруна, ти си уникална! Някои хора не те разбират. Но има толкова примери с велики творци, които не са разбирали. Поне теб някои хора те усещат и получаваш нужната споделеност. За мен ти пишеш по един съвсем нов начин. Може да се нарече 'антипоезия' поезия. Ти разчупваш рамките на поезията и създаваш свобода на стиха. Стиховете ти извисяват и достигат до съвършенството. Твоят стил прави на пух и прах всичките досегашни стремления за формализъм, рима, мелодичност... Ти си истинска постмодерна писателка. Писателка на 21 век. И нека твоите 'хейтъри' вместо да четат тази висша поезия на 21 век, да си четат Елиът, Дикинсън или Аполинер и да не се бъркат в това, което не разбират.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...