3.05.2016 г., 7:58

Умората, тази малка красавица...

1K 2 6


деля те със спомен който аз си измислих
и нощем се крие под леглото без да спи
заспивам и наричам себе си измислица
а мракът просърден тихо жужи


заспивам и нямам мисъл в главата си
поисквам най-невъзможни неща
и ти си сред тях разсъблечен до ризница
но облак е сънят и няма вина


сънувам простори далече изписани
в меч и сълза но пробужда се тя
момичето малко е малка красавица
но не го уморявай няма вина

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Валери, честно казано "репутацията" не ми е приоритет. Няма да повярваш какви неща съм чувала за себе си. Та... Нека коментарите стоят. Не мисля, че съм в правото си да решавам как трябва да ме коментират. Родата не бих викнала тук, защото съм срамежлива Аз просто си пиша. Който не го е разбрал, ще разбере. Благодаря ви, и на теб, и на Мисана...
  • Радвам се, че и други забелязват твоята поетична уникалност, Йоана. Естествено тя подлежи на развитие и ще мине през неминуеми изпитания. Но както сполучливо казваше навремето един мой преподавател, за да има какво да се развива трябва да има и нещо навитичко. Интересно стихотворение с умишлено пропусната пунктуация. Това усилва ефекта от него.
  • Виллиан, мнението ти може само да ме изуми. (Ще се радвам да прочета нещо от теб.) Радвам се, че сте тук И че споделяте, когато харесвате, това е ценно за мен. Даниело, добре дошъл в сайта! Хареса ми стихотворението ти. Кали, усмивка си ти Обичам да те чета. Попътни ветрове ви желая!
  • Аз мога само да се усмихвам или да плача, когато те чета...
    Сега се усмихвам Благодаря ти!
    Не е от голямо значение в кое време твориш, от значение е да докосваш.
  • Лимеруна, ти си уникална! Някои хора не те разбират. Но има толкова примери с велики творци, които не са разбирали. Поне теб някои хора те усещат и получаваш нужната споделеност. За мен ти пишеш по един съвсем нов начин. Може да се нарече 'антипоезия' поезия. Ти разчупваш рамките на поезията и създаваш свобода на стиха. Стиховете ти извисяват и достигат до съвършенството. Твоят стил прави на пух и прах всичките досегашни стремления за формализъм, рима, мелодичност... Ти си истинска постмодерна писателка. Писателка на 21 век. И нека твоите 'хейтъри' вместо да четат тази висша поезия на 21 век, да си четат Елиът, Дикинсън или Аполинер и да не се бъркат в това, което не разбират.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...