Умората, тази малка красавица...
деля те със спомен който аз си измислих
и нощем се крие под леглото без да спи
заспивам и наричам себе си измислица
а мракът просърден тихо жужи
заспивам и нямам мисъл в главата си
поисквам най-невъзможни неща
и ти си сред тях разсъблечен до ризница
но облак е сънят и няма вина
сънувам простори далече изписани
в меч и сълза но пробужда се тя
момичето малко е малка красавица
но не го уморявай няма вина
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
Аз просто си пиша. Който не го е разбрал, ще разбере. Благодаря ви, и на теб, и на Мисана...
И че споделяте, когато харесвате, това е ценно за мен. Даниело, добре дошъл в сайта! Хареса ми стихотворението ти. Кали, усмивка си ти