12 сент. 2008 г., 21:15

Умори се душата ми

1K 0 13


Умори се душата ми - скитница...
Умори се да търси.
Не остана по нея местенце без рана.
Живот не остана...
И проклинам съдбата,
проклинам и дните си...
Плаче с моите сълзи, и бучи океанът...
До брега не достигнах...
А така се нуждая от бряг!
Всяка нова любов
като бурна вълна ме връхлита,
не оставяйки нищо в ответ,
а отнася по нещо от мене.
Стене в болка душата ми,
вие в ужас, жестоко разбита...
Уморено се борех... до смърт,
път към дъното да не поема...
Умори се душата ми – скитница...
търси вече, жадува покой...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • като песен е...тъжна и красива...
    и като зная колко е красив гласът ти...иска ми се да я запееш...
    с обич, мила Нуше.
  • Най-много ми хареса първото четиристишие. Надолу нещо ми се изгуби. Мисля, че може да стане и много по-хубаво. И ако ми позволиш, моля те, никога не проклинай съдбата си, дните си. Да се прокълнеш сам... Настръхвам! В миговете, когато сме най-сами, нека молитвата ни е на помощ! Поздрави от мен! Най-искрени!
  • "До брега не достигнах...
    А така се нуждая от бряг!"

    Много ми хареса...Поздрав!!!
  • От сърце благодаря на всички ви!
  • Всички ваши стихове ме грабнаха !Благодаря от сърце!Поклон!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...