Умори се душата ми
Умори се душата ми - скитница...
Умори се да търси.
Не остана по нея местенце без рана.
Живот не остана...
И проклинам съдбата,
проклинам и дните си...
Плаче с моите сълзи, и бучи океанът...
До брега не достигнах...
А така се нуждая от бряг!
Всяка нова любов
като бурна вълна ме връхлита,
не оставяйки нищо в ответ,
а отнася по нещо от мене.
Стене в болка душата ми,
вие в ужас, жестоко разбита...
Уморено се борех... до смърт,
път към дъното да не поема...
Умори се душата ми – скитница...
търси вече, жадува покой...
© Теменужка Маринова All rights reserved.