Sep 12, 2008, 9:15 PM

Умори се душата ми

  Poetry » Other
1K 0 13


Умори се душата ми - скитница...
Умори се да търси.
Не остана по нея местенце без рана.
Живот не остана...
И проклинам съдбата,
проклинам и дните си...
Плаче с моите сълзи, и бучи океанът...
До брега не достигнах...
А така се нуждая от бряг!
Всяка нова любов
като бурна вълна ме връхлита,
не оставяйки нищо в ответ,
а отнася по нещо от мене.
Стене в болка душата ми,
вие в ужас, жестоко разбита...
Уморено се борех... до смърт,
път към дъното да не поема...
Умори се душата ми – скитница...
търси вече, жадува покой...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • като песен е...тъжна и красива...
    и като зная колко е красив гласът ти...иска ми се да я запееш...
    с обич, мила Нуше.
  • Най-много ми хареса първото четиристишие. Надолу нещо ми се изгуби. Мисля, че може да стане и много по-хубаво. И ако ми позволиш, моля те, никога не проклинай съдбата си, дните си. Да се прокълнеш сам... Настръхвам! В миговете, когато сме най-сами, нека молитвата ни е на помощ! Поздрави от мен! Най-искрени!
  • "До брега не достигнах...
    А така се нуждая от бряг!"

    Много ми хареса...Поздрав!!!
  • От сърце благодаря на всички ви!
  • Всички ваши стихове ме грабнаха !Благодаря от сърце!Поклон!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...