19 янв. 2008 г., 15:33

Уморих се

1.5K 0 4

УМОРИХ СЕ

 

Уморих се да се боря
и със себе си да споря -
дали напред да продължа
или към теб винаги да се стремя!

 

Но нямам сили вече аз да се надявам
и не искам живота си да пропилявам!
Но как от сърцето си да те изтрия,
за да мога живота си да преоткрия?

 

Не знам как ще се справя,
но трябва теб да забравя,
за да мога да продължа напред,
а не да се връщам към теб!

 

Няма вече живота си да похабявам,
а пропуснатото ще възстановявам!
Силна трябва да бъда, макар и сама
и да не допускам в живота си тъга!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви отново за милите думи и че оценявате стихотворенията ми!Прегращам ви!
  • Силна си и ще бъдеш, Мария, браво!
  • Уморих се след тебе да тичам!
    Уморих се да те обичам!
    Разбрах,че не мога със шепи
    лудия вятър да хващам
    и за твойте лъжи
    аз да плащам.
    Невъзможно е да събирам
    обрулените листа
    и напразно да се опитвам
    пак да ги съживя!
    Бъди силна,животът продължава!
  • "Няма вече живота си да похабявам,
    а пропуснатото ще възстановявам!
    Силна трябва да бъда, макар и сама
    и да не допускам в живота си тъга!" - Хубаво е, че мислиш така!!!

    Силно момиче си, пожелавам ти много любов и щастие!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...