19.01.2008 г., 15:33

Уморих се

1.5K 0 4

УМОРИХ СЕ

 

Уморих се да се боря
и със себе си да споря -
дали напред да продължа
или към теб винаги да се стремя!

 

Но нямам сили вече аз да се надявам
и не искам живота си да пропилявам!
Но как от сърцето си да те изтрия,
за да мога живота си да преоткрия?

 

Не знам как ще се справя,
но трябва теб да забравя,
за да мога да продължа напред,
а не да се връщам към теб!

 

Няма вече живота си да похабявам,
а пропуснатото ще възстановявам!
Силна трябва да бъда, макар и сама
и да не допускам в живота си тъга!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви отново за милите думи и че оценявате стихотворенията ми!Прегращам ви!
  • Силна си и ще бъдеш, Мария, браво!
  • Уморих се след тебе да тичам!
    Уморих се да те обичам!
    Разбрах,че не мога със шепи
    лудия вятър да хващам
    и за твойте лъжи
    аз да плащам.
    Невъзможно е да събирам
    обрулените листа
    и напразно да се опитвам
    пак да ги съживя!
    Бъди силна,животът продължава!
  • "Няма вече живота си да похабявам,
    а пропуснатото ще възстановявам!
    Силна трябва да бъда, макар и сама
    и да не допускам в живота си тъга!" - Хубаво е, че мислиш така!!!

    Силно момиче си, пожелавам ти много любов и щастие!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...