10 авг. 2007 г., 10:13

Уморих се

844 0 2

Уморих се да обичам -

май никога не съм обичала истински, нали?

Уморих се от обичане -

май от това сърцето ме боли.

Уморих се от тичане -

напред-назад, и от безличие…

Уморих се да бъда добра,

а в същото време отричана.

Уморих се да мълча -

мълчанието е непокорство на душата

срещу чуждото безразличие.

Уморих се от грешките свои да вадя поуки,

а чуждите грешки да плащам пак аз.

Уморих се да чакам.

Чакането е безвъзвратния процес

към... отчуждение.

Уморих се да бъда жалка, наивна.

Уморих се да споря с Никой.

И в безмислени спорове да влизам с другото Аз.

Уморих се да се боря с несгодите

и срещу течението все да вървя.

В замяна получавам жалко Нищо.

Уморих се от лутане -

лутане от пусто в празно, бездумие…

И в душата си да събирам само чернилка и кал.

Боже! Нима съм толкова грешна?!

Чии грехове изкупувам на едро, Господи?

Че вече всичко близко ми се струва чуждо,

а далечното – отново ме погубва?

Уморих се да бягам, да бъда, да знача –

на ужким, да бъда жена, но... не личност.

Да моля за всяка трохичка,

да вярвам, че уж съм една,

а да поемам ударите от всичко.

Не мога така.

Оставам сама срещу всички.

Уморих се от туй, все да ме хулят.

Уморих се от чужди сплетни,

че, видиш ли, аз съм жалкото Нищо…

Уморих се да бъда принизявана,

уморих се да плача, уморих се!

В очите сълзите отново са рукнали.

И очите отново пак са тъжни, и подпухнали.

Плача от умора, суетност, виновно безсилие.

Плача. И пак съм сама.

Уморена, унизена, принизена с... Нищо, отново…

Дай ми прошка, Господи!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • След това, идва хубавото!Поздрав!!!
  • Много жал и красота има в този стих. Поздравявам те! И по-полека, накъде си тръгнала, почивай си, погледни с други очи на живота.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...