10.08.2007 г., 10:13

Уморих се

841 0 2

Уморих се да обичам -

май никога не съм обичала истински, нали?

Уморих се от обичане -

май от това сърцето ме боли.

Уморих се от тичане -

напред-назад, и от безличие…

Уморих се да бъда добра,

а в същото време отричана.

Уморих се да мълча -

мълчанието е непокорство на душата

срещу чуждото безразличие.

Уморих се от грешките свои да вадя поуки,

а чуждите грешки да плащам пак аз.

Уморих се да чакам.

Чакането е безвъзвратния процес

към... отчуждение.

Уморих се да бъда жалка, наивна.

Уморих се да споря с Никой.

И в безмислени спорове да влизам с другото Аз.

Уморих се да се боря с несгодите

и срещу течението все да вървя.

В замяна получавам жалко Нищо.

Уморих се от лутане -

лутане от пусто в празно, бездумие…

И в душата си да събирам само чернилка и кал.

Боже! Нима съм толкова грешна?!

Чии грехове изкупувам на едро, Господи?

Че вече всичко близко ми се струва чуждо,

а далечното – отново ме погубва?

Уморих се да бягам, да бъда, да знача –

на ужким, да бъда жена, но... не личност.

Да моля за всяка трохичка,

да вярвам, че уж съм една,

а да поемам ударите от всичко.

Не мога така.

Оставам сама срещу всички.

Уморих се от туй, все да ме хулят.

Уморих се от чужди сплетни,

че, видиш ли, аз съм жалкото Нищо…

Уморих се да бъда принизявана,

уморих се да плача, уморих се!

В очите сълзите отново са рукнали.

И очите отново пак са тъжни, и подпухнали.

Плача от умора, суетност, виновно безсилие.

Плача. И пак съм сама.

Уморена, унизена, принизена с... Нищо, отново…

Дай ми прошка, Господи!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • След това, идва хубавото!Поздрав!!!
  • Много жал и красота има в този стих. Поздравявам те! И по-полека, накъде си тръгнала, почивай си, погледни с други очи на живота.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...