24 дек. 2008 г., 09:23

Уморих се

2K 0 1
Раните изглеждат тъй неизличими,
мъките са тъй болезнено значими.
Времето безсилно е пред тях.
Толкова се уморих да се страхувам
от спомените, които времето е неспособно да заличи.
Толкова се уморих да се прикривам зад хиляди усмивки.
Уморих се да се боря за някой, който не ме иска.
Уморих се да опитвам да залича сълзите си.
Уморих се да вярвам във по-добро бъдеще.
Да го чакам, но то да не идва.
Уморих се да мечтая и да ми пречи реалността,
уморих се да усещам, че нищо не мога да променя,
да ме измъчва стар спомен щастлив...
Уморих се да виждам красотата, а всъщност да спя.
Уморих се да танцувам с маска на един и същи карнавал.
Уморих се, принудена от съдбата, най-скъпите си хора да предавам.
Уморих се да те търся, но все повече да те губя.
Оплитайки се като пеперуда в мрежа.
Уморих се да гледам, а да не виждам.
Уморих се да принадлежа на един овехтял спомен.
Уморих се да съм готова да продам душата си на дявола,
само за да зърна погледа ти.
Уморих се да плача, сълзите ми свършиха, очите пресъхнаха,
но желанието да те имам не угасна.
Уморих се да мисля всяка секунда за теб,
да те усещам все около мен.
Уморих се да опитвам да те залича от мислите си
и със всеки опит да се оплитам повече в лъжите ти.
Уморих се да те обичам, но и да искам, не мога да спра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПесимисТкаТа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Откровен,истински,красив,тъжен стих и реалността е такава,има много лица...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...