Раните изглеждат тъй неизличими,
мъките са тъй болезнено значими.
Времето безсилно е пред тях.
Толкова се уморих да се страхувам
от спомените, които времето е неспособно да заличи.
Толкова се уморих да се прикривам зад хиляди усмивки.
Уморих се да се боря за някой, който не ме иска.
Уморих се да опитвам да залича сълзите си.
Уморих се да вярвам във по-добро бъдеще.
Да го чакам, но то да не идва.
Уморих се да мечтая и да ми пречи реалността,
уморих се да усещам, че нищо не мога да променя,
да ме измъчва стар спомен щастлив...
Уморих се да виждам красотата, а всъщност да спя.
Уморих се да танцувам с маска на един и същи карнавал.
Уморих се, принудена от съдбата, най-скъпите си хора да предавам.
Уморих се да те търся, но все повече да те губя.
Оплитайки се като пеперуда в мрежа.
Уморих се да гледам, а да не виждам.
Уморих се да принадлежа на един овехтял спомен.
Уморих се да съм готова да продам душата си на дявола,
само за да зърна погледа ти.
Уморих се да плача, сълзите ми свършиха, очите пресъхнаха,
но желанието да те имам не угасна.
Уморих се да мисля всяка секунда за теб,
да те усещам все около мен.
Уморих се да опитвам да те залича от мислите си
и със всеки опит да се оплитам повече в лъжите ти.
Уморих се да те обичам, но и да искам, не мога да спра.