Раните изглеждат тъй неизличими,
мъките са тъй болезнено значими.
Времето безсилно е пред тях.
Толкова се уморих да се страхувам
от спомените, които времето е неспособно да заличи.
Толкова се уморих да се прикривам зад хиляди усмивки.
Уморих се да се боря за някой, който не ме иска.
Уморих се да опитвам да залича сълзите си.
Уморих се да вярвам във по-добро бъдеще.
Да го чакам, но то да не идва.
Уморих се да мечтая и да ми пречи реалността,
уморих се да усещам, че нищо не мога да променя, ...