Прекрасно утро. Влюбена пролет.
Защо сърцето бие? Както преди.
В небето е толкова скучно,
че се уморих да летя с мечти.

И разни роли с теб играем
на любови и раздели.
Аз ти прощавам, ти ме нараняваш.
Възможно ли е всичко да се прости?
В небето е толкова скучно,
че се уморих да летя с мечти.

Обичай ме като слънце.
Като вечно тъжната луна.
Обичай ме. Нека сълзи да се леят.
Щом в сърцето живее пролетта.
Обичай ме сега, а не утре.
И докрай с мен остани.

31.03.2013 г.