25 нояб. 2009 г., 12:04

Умъртвено ми е

1.2K 0 1

Душата ми е изсъхнала и е залепнала по стените на тялото ми...
Мозъкът ми блъска някакви сложни въпроси, а сърцето ми е толкова бавно...
Сухо... без капка живот, кърви без кръв, издава стон...

... Отново издишам тежко... с дробовете си усещам прохлада...
Чувствам вътрешностите си, а не чувствам света...
Тромаво, лениво погледът ми обгръща страница след страница...
Картините във мен се сменят, а друго нещо в мен умира...
или е умряло и сега трови същността ми и ми горчи...
Отвън цветна, неподвижна вътре, в тиня блатна потънала без опит за спасение...
И ми тежи собственият ми въздух и на всички им изглеждам щастлива...
и химикалът дори се опитва да избяга...
и аз искам да избягам, ама нещо не ми се получава...
Очите ми прозяват се, заспиват..
и отново ми е сухо... блатно... умъртвено...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • стихотворението или чувството...което вече го няма де...зимата дойде и аз цъфнах и вързах хаха

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...